Робърт Фрост често се смята за типичен американски поет. Той свързва спокойните, спокойни американски среди с спокойни, спокойни чувства на разказа си. Неговите стихове заснемат както обикновените човешки преживявания, така и въображението, в допълнение към създаването на незабравими ритми и звуци на разговорния език на Нова Англия. "Спиране на Уудс на снежна вечер" е едно от най-известните му творби и изследва темата за задълженията спрямо човешкото желание за спокойствие. Докато разказвачът в историята иска да спре и да се възхищава на света около него и на мира, който открива в природата, той знае, че има задължения да се държи така, че трябва да продължи. Това е често срещано преживяване, което много студенти ще познаят, тъй като те също имат задължения, които им помагат да не вършат нещата, които наистина искат да направят.
Това е студена зимна нощ, най-тъмната нощ на годината, а вятърът се развява, докато снегът пада. Разказвачът се качва през гората с коня си. Той се намира на земята на човек, който живее в селото и спира да се оглежда наоколо. Разказвачът помисли, че конят му трябва да мисли странно, че спират в средата на гората и колкото и да му отговаря, конят разклаща звънците си. Разказвачът отбелязва, че единственият друг звук е вятърът и снягът. Той е зает от прекрасната тъмна красота на гората, но той знае, че не може да остане в гората през цялата нощ и да се възхищава на тях. Той казва, че има задължения, включително и повече, за да пътува, и обещава да запази.
