Това е студена зимна нощ, най -тъмната нощ в годината и вятърът духа, докато вали сняг. Разказвачът язди през гората с коня си. Той се озовава в земята на мъж, който живее в селото и спира да се оглежда. Разказвачът мисли, че конят му трябва да мисли за странно, че те спират насред гората и сякаш за да отговори, конят разклаща камбаните си от впряга. Разказвачът отбелязва, че единственият друг звук е вятърът и снегът. Той е завладян от прекрасната тъмна красота на гората, но знае, че не може да остане в гората цяла нощ и да им се възхищава. Той казва, че има задължения, включително повече километри за пътуване, и обещава да спази.
