BorbaZaProsveta-BiljanaBoshnakova12/1

BorbaZaProsveta-BiljanaBoshnakova12/1
  Copy


More Options: Make a Folding Card




Storyboard Description

This storyboard does not have a description.

Storyboard Text

  • Христаки, икономическият ни напредък предполага децата ни да имат по-широко знание, а не могат да го придобият в килийните училища.
  • Прав си, Емануиле! Трябва повече предмети да се изучават. Да създадем в нашия град Свищов едно ново училище - елино-българско. Аз ще напиша учебниците!
  • Христаки, твоите учебници даряват българите с безценно знание и воля, благодарни са ти за всичко, което правиш.
  • Благодаря ти, Василе, но знаеш ли, почнали са да се гърчеят в тези елино-български училища, имат нужда от обучение на български език.
  • Прав си, Василе, ще открия едно взаимоучително училище в Габрово. С черна дъска, модерно. Ще преподавам математика, история, география, вероучение, граматика, естетвознание, хигиена...
  • Даскале Неофит, имаме нужда от нови училища - взаимни. В тях да започнем да прилагаме Белланкастърския метод, да преподаваме изцяло на български.
  • Тъй като българите напредват икономически, децата им трябва да изучават математика, география, история, естествознание и др., за да могат да се реализират в по-нататъшен план. Досегашните килийни училища се оказват неспособни да дадат на ученолюбивите българи необходимите знания, тъй като в тях се преподава на старобългарски единствено писане, четене, смятане и църковно пеене. Религиозният характер на образованието и ниската квалификация на учителите предполагат невинаги адекватно, елементарно ниво на образованието. Емануил Васкидович създава първото елино-българско училище през 1815 година в град Свищов. То има светски характер и в него се преподават българска граматика, славянски и гръцки език, реторика, логика, богословие, българска история, география, аритметика.
  • Даскалице Димитрова, как се справя дъщеря ми в училище?
  • Много е щастлива, че учи и е много старателна, господин Момчилов. Но не достигат учители, а и смесените възрастови групи затрудняват процеса на обучение.
  • В следващите няколко години такива училища се появяват и в Котел, Сливен, Карлово, Смирна. Христаки Павлович съставя голяма част от използваните в тях учебници. Той е "един от ония източници на светлина и топлина, който озаряваше потъмнялото българско съзнание, стопляше българското сърце, даваше сила и подтикваше българската воля". Христаки Павлович е дал тласък на българската просветна борба. След откриването на елино-българските училища много българи започват да се гърчеят поради гръцкия език, на който се преподава и се усеща нуждата за създаване на нов вид училища, в които основният език на преподаване да бъде български.
  • На днешният ден, 1843 година, аз, Иван Момчилов, откривам новата даскалоливница в Елена. В това класно училище децата ще бъдат възпитавани в патриотичен дух на национално самосъзнание, ще бъдат разделяни по възраст на класове до 30 човека и ще се следва класно-урочният модел.
  • Идеята за създаването на този нов вид училища, а именно взаимните училища, била на Васил Априлов. Първото взаимно училище е открито от Неофит Рилски в Габрово на 2 януари 1835 година. Във взаимните училища учебната програма е демократизирана,използван е Белланкастърският (взаимоучителен) метод (въведен в България от Петър Берон). По него учител и по-напреднали ученици обучавали едновременно до 100 деца. Учителят сам определял учебната програма, изучавали се математика, история, география, вероучение, граматика, естествознание, хигиена, единствено на говорим български език. Финансирани били от богати и патриотично настроени търговци. До 1878 година взаимните училища наброявали 53.
  • Панайоте, да опитаме да изградим гимназия в Болград. Николай Богориди, князът, е добър човек - внук на Софроний Врачански. Ще съдейства.
  • Право казваш, Николай, ще съберем подписка и ще му предадем молба. Класните училища са неравномерно разпределени, има дисбаланс в учебните предмети и всеки учител може да изменя учебната програма. Трябва да надградим започнатото.
  • Анастасия Димитрова е била учителка във взаимни девически училища. Неофит Рилски е бил учител на напредналите ученици във взаимното училище в Габрово. Проблемите на взаимните училища обаче не били малко - били неравномерно разпределени, групите от ученици били смесени по възраст, учителите били недостатъчно, а знанията трябвало да се надграждат.
  • Мисля, че мога да направя нещо, за да реша проблема.
  • Затова Иван Момчилов открива "даскалоливница" през 1843 година в Елена. Езикът на преподаване е говорим български език, има специализация в подготовката и фокус върху националното самопознаване, тъй като учениците били възпитавани в патриотичен дух. В новите класни училища ученижите били разделяни на класовекато на всеки 30 ученици преподавал един учител, а децата били разпределяни по възраст. Важна роля играели учителят и учебните помагала, тъй като класните училища следвали модерен класно-урочен модел на преподаване. Финансирани били със значителни средства от българската буржоазия. През 1846 година в Копривщица Найден Геров открил второто класно българско училище. а по-късно класни училища се появили и в Пловдив, Калофер, Скопие, Габрово, Търново, Русе, Шумен, Стара Загора... До 1878 година класните училища наброявали 70.
  • Класните училища също имали своите проблеми и недостатъци обече. Те били неравномерно разпределени, имало дисбаланс на предметите и всеки нов главен учител можел да променя учебната програма спрямо собствените си възгледи. Българите започнали да изпитват нужда от надграждане на обучението, затова решили даопитат да създадат гимназии. Първата българска гимназия била създадена в Болград (днес Одеска област, Украйна). Там било княжеството на тогавашната Молдовска държава Яш, начело с държавния глава (каймакан) Николай Богориди, внук на големия български възрожденец Софроний Врачански. През януари 1858 година Панайот Греков и Николай Парушев повели упълномощена делегация и предали на княза молба, подписана от хиляди български колонисти в Болград и 39 села, която гласяла: "Ние, долуподписаните колонисти, с общо съгласие желаем да учредим в първата наша колония в град Болград дълго желано училище, в което обучението да се води на български език, а също и да се преподава и господстващият молдавски език". Със съдействието на Николай Богориди била създадена първата българска гимназия в Болград през 1859 година. До 1878 година, българите успели да се преборят за създаването на още две гимназии - в Пловдив и в Габрово. Те били финансирани с обществени средства, наеми и дарения. Имали училищно настоятелство, директор и учители. Учебните програми били определяни от самите учители, които били квалифицирани педагози, тренирани в специализирани училища. Гимназиите били със светски характер, преподавало се на български и руски като се наблягало на хуманитарния и чуждоезиковия профил. 
More Storyboards By bboshnakova
Explore Our Articles and Examples

Try Our Other Websites!

Photos for Class   •   Quick Rubric   •   abcBABYart   •   Storyboard That's TpT Store