Пиесите са популярна форма на забавление още от древна Гърция. Един важен елемент в писането на драма е използването на официална структура на сюжета, предлагаща ясна и организирана рамка за оформяне на структурата на пиесата. Структурирането е от съществено значение за писателите, за да създадат сплотен сюжет с добре дефинирани точки на сюжета и дъги на героите и като такива, действията са от съществено значение за обяснение на структурата на сюжета в драмата. Има два основни типа драматични структури, използвани за характеризиране на пиесите. Аристотел е един от първите, които пишат за драмата и описват нейните три сегмента: начало, среда и край. С течение на времето драмите се развиват, римският поет Хораций се застъпва за пет действия, а много векове по-късно немският драматург Густав Фрайтаг разработва структурата на пиесата с 5 действия, която обикновено се използва днес за анализ на класически и Шекспирови драми. Структурите от 5 и 3 действия, които представляват отделни части от една пиеса, служат като фундаментални рамки, които могат да се наблюдават в пиеси във всички литературни жанрове, от мистерии до съвременни романи, научна фантастика, класически драми или дори трагедии. Структурата осигурява основен план за организиране на прогресията на наративните събития. Моделът на тази структура на историята от 5 действия може да се види в познатата сюжетна диаграма, наречена пирамидата на Фрайтаг, известна още като драматичната дъга. Това е визуално представяне на пиеса от 5 действия, която показва структурата на сюжета по отношение на експозиция, възходящо действие, кулминация, падащо действие и резолюция:
Структурата на три акта
Аристотел вярва, че всяка поезия или драма трябва да има начало, среда и край. Тези разделения са разработени от римлянинът Елий Донат и са наречени Протазис, Епитазис и Катастрофа. Структурата на историята в три акта претърпя възраждане през последните години, тъй като киноблокбъстърите и хитовите телевизионни предавания я възприеха.
Структурата на петте действия
Структурата от пет акта разширява класическите разделения и може да бъде насложена върху традиционна сюжетна диаграма, тъй като следва същите пет части. Особено пиесите на Шекспир са известни с това, че следват тази структура.
На илюстрацията по-горе наративната дъга на сюжетната диаграма е между структурата от пет действия (отгоре) и разделите на Аристотел (отдолу).
Формат на петактна сюжетна структура
Действие първо: Изложението
Тук публиката научава обстановката (време/място), героите се развиват и се представя конфликт, обикновено с въвеждането на някаква форма на вълнуваща сила. Вълнуваща сила или това, което може да се нарече подбуждащ инцидент, може да бъде под формата на събитие или обстоятелство, което нарушава статуквото и задвижва сюжета, карайки главния герой да предприеме действие и да започне своето пътуване на себеоткриване.
Второ действие: Нарастващо действие
Действието на този акт води публиката към кулминацията. Обичайно е да възникнат усложнения или главният герой да срещне препятствия.
Трето действие: Кулминацията
Това е повратната точка на пиесата. Актовете често кулминират в кулминацията, характеризираща се с най-голямо количество напрежение.
Акт четвърти: Падащ екшън
Падащото действие е частта от пиесата, в която конфликтът, въведен във възходящото действие, започва да се разплита и напрежението започва да се разсейва. По време на този етап борбите на главния герой често се разрешават и публиката може да започне да вижда последствията от техните действия.
Акт пето: Развръзка или развръзка
Това е крайната развръзка на драмата. Тук се разкрива тонът на автора относно неговия или нейния предмет и понякога се научава морал или поука.
Как се пишат структури от пет действия
Разбирането, че двете драматични структури, а именно структурите от три действия и 5 действия, имат различни компоненти и сюжетни точки, е от решаващо значение за писателите и анализаторите на пиеси. Актовете оформят драмата. В зависимост от това колко действия в една пиеса включват важни повратни точки и кулминационни моменти, ангажираността и емоционалната инвестиция на публиката могат да варират, добавяйки дълбочина и сложност към театралното изживяване. Следващите стъпки очертават как да напишете пиеса, като използвате структурата от пет действия.
Идентифицирайте ключовите точки на сюжета: Започнете с идентифициране на основните събития, които ще оформят историята, като подбуждащия инцидент, кулминацията и развръзката.
Разделете историята на пет действия: Разделете историята на пет части: въведение, възходящо действие, кулминация, падащо действие и развръзка.
Поставете сцената: Въвеждането трябва да установи обстановката и да представи главните герои, като същевременно създава основната част от историята, където възникват усложнения. В първата половина на пиесата публиката се запознава с главните герои и първоначалния конфликт, подготвяйки сцената за разгръщащата се драма. През втората половина историята се задълбочава, представяйки по-големи предизвикателства и тласкайки разказа към неговата кулминация.
Изградете напрежението: В нарастващото действие главният герой трябва да се изправи пред все по-трудни препятствия, които повишават залозите и създават напрежение за публиката.
Достигнете кулминацията: Основният кулминационен момент е повратната точка на историята, където главният герой трябва да се изправи срещу основния конфликт и да вземе решаващо решение.
Започнете с разрешаването: Падащото действие трябва да осигури усещане за приключване и да започне да свързва свободните краища от историята.
Завършете историята: В резолюцията главният герой трябва да постигне някаква форма на резолюция, положителна или отрицателна, която създава усещане за приключване за публиката.
Редактиране и преразглеждане: След като историята е завършена, преразгледайте и редактирайте структурата, ако е необходимо, за да сте сигурни, че историята протича гладко и драматичната структура е ефективно използвана.
Следвайки тези стъпки, можете да създадете драматична структура от пет акта, която ефективно ангажира вашата публика и осигурява завладяващ разказ.
Примери за структура от пет акта с пиесите на Шекспир
Ромео и Жулиета, една от най-известните пиеси на Шекспир, служи като добър пример за структурата от пет действия. Като използваме пирамидата на Фрайтаг, за да анализираме сюжета, можем да видим как се развиват събитията в пиесата и да идентифицираме ключовите точки на сюжета, които движат историята напред.
Ромео и Жулиета
Ромео и Жулиета, една от най-известните пиеси на Шекспир, служи като добър пример за структурата от 5 действия. Като използваме пирамидата на Фрайтаг, за да анализираме сюжета, можем да видим как се развиват събитията в пиесата и да идентифицираме ключовите точки на сюжета, които движат историята напред.
(Това ще започне 2 седмица безплатен пробен период - Не е необходима кредитна карта)
Акт 1: Експозицията
Мястото на действие: Франция, историята започва в двора на херцог Фредрик, но останалата част от пиесата се развива в гората на Арден.
Герои: херцог Фредерик, херцог старши, Розиланд, Силия, Орландо, Оливър, Тъчстоун и Жак
Конфликт: херцог Фредерик е заточил брат си, херцог Старши, в гората. Дъщеря му Розиланд е прогонена малко след това. Орландо трябва да избяга от преследванията на по-големия си брат Оливър.
Акт 2: Възходящо действие
Розалинд се преоблича като млад мъж, Ганимед.
В гората има много погрешна самоличност и много герои се влюбват в хора, които не ги обичат.
Акт 3: Кулминацията
Розалинд/Ганимед хитро подрежда набор от обещания, за да гарантира, че всички ще се оженят и никой няма да бъде разочарован.
След това Розалинд разкрива истинската си самоличност на другите герои.
Акт 4: Падащ екшън
Орландо спасява брат си от лъв и двамата се помиряват. Оливър се влюбва в Алиена.
Има огромна сватба за всички двойки.
Акт 5: Развръзка или Развръзка
Всички герои, с изключение на Фредерик и Жак, които стават религиозни отшелници, се завръщат в херцогството.
ELA-Literacy.RL.6.2: Determine a theme or central idea of a text and how it is conveyed through particular details; provide a summary of the text distinct from personal opinions or judgments
ELA-Literacy.RL.7.2: Determine a theme or central idea of a text and analyze its development over the course of the text; provide an objective summary of the text
ELA-Literacy.RL.8.2: Determine a theme or central idea of a text and analyze its development over the course of the text, including its relationship to the characters, setting, and plot; provide an objective summary of the text
ELA-Literacy.RL.9-10.2: Determine a theme or central idea of a text and analyze in detail its development over the course of the text, including how it emerges and is shaped and refined by specific details; provide an objective summary of the text
ELA-Literacy.RL.11-12.2: Determine two or more themes or central ideas of a text and analyze their development over the course of the text, including how they interact and build on one another to produce a complex account; provide an objective summary of the text
ELA-Literacy.RL.6.5: Analyze how a particular sentence, chapter, scene, or stanza fits into the overall structure of a text and contributes to the development of the theme, setting, or plot
ELA-Literacy.RL.7.5: Analyze how a drama’s or poem’s form or structure (e.g., soliloquy, sonnet) contributes to its meaning
ELA-Literacy.RL.8.5: Compare and contrast the structure of two or more texts and analyze how the differing structure of each text contributes to its meaning and style
ELA-Literacy.RL.9-10.5: Analyze how an author’s choices concerning how to structure a text, order events within it (e.g., parallel plots), and manipulate time (e.g., pacing, flashbacks) create such effects as mystery, tension, or surprise
ELA-Literacy.RL.11-12.5: Analyze how an author’s choices concerning how to structure specific parts of a text (e.g., the choice of where to begin or end a story, the choice to provide a comedic or tragic resolution) contribute to its overall structure and meaning as well as its aesthetic impact
ELA-Literacy.RL.9-10.6: Analyze a particular point of view or cultural experience reflected in a work of literature from outside the United States, drawing on a wide reading of world literature
ELA-Literacy.RL.11-12.6: Analyze a case in which grasping a point of view requires distinguishing what is directly stated in a text from what is really meant (e.g., satire, sarcasm, irony, or understatement)
Често задавани въпроси относно пиесата в пет действия (драматична структура)
Каква е структурата от пет действия в една пиеса?
Структурата от 5 акта е формат на драматична структура, който обикновено се използва в класически и Шекспирови драми. Той разширява структурата от три действия, като разделя повествованието на пет части: експозиция, възходящо действие, кулминация, падащо действие и резолюция.
Какъв е произходът на структурата от пет действия?
Структурата от 5 действия е разработена от римския поет Хорас и по-късно използвана от Густав Фрайтаг за анализ на класически и Шекспирови драми.
Каква е целта на експозицията в структурата от пет действия?
Експозицията е първо действие от петактната структура. Неговата цел е да въведе обстановката, да развие героите и да представи на публиката основния конфликт на пиесата.
Каква е разликата между нарастващото и спадащото действие в структурата от пет действия?
Възходящото действие е второ действие и в крайна сметка води публиката до кулминацията. Често включва усложнения и пречки за главния герой. И така, какво означава нарастващо действие в контекста на една пиеса? Всичко е заради създаденото напрежение и емоции. Без нарастващо движение, кулминацията няма да има необходимото натрупване и въздействие, а падащото действие и резолюция няма да имат същото емоционално въздействие.
Това се случва в четвъртото действие, където историята е към своя край и всички неизвестни подробности или сюжетни обрати се разкриват и приключват. И така, какво означава това в контекста на една пиеса? Това е обратното на Rising Action, при което историята е към своя край и всички неизвестни детайли или сюжетни обрати се разкриват и обгръщат в момент на последно напрежение.
Какво е акт в пиесата?
„Акт“ в пиесата е основен сегмент, който помага за организирането на историята, като всеки акт съдържа поредица от сцени за развитие на сюжета и героите. Той отбелязва значителни промени в повествованието и може да варира по брой, като обикновено е 3 или 5 действия. Концепцията за „дефиниция на действие“, специфична за театъра терминология, играе важна роля в организацията и структурирането на една пиеса, като всяко действие представлява значително разделение, което допринася за развитието на героя, развитието на сюжета и цялостното театрално изживяване.
Какво е драматична структура?
Драматичната структура е всеобхватният термин, който обхваща дизайна и организацията на разказ в драматичните произведения. Той осигурява основната рамка за това как се развива историята, насочвайки темпото и емоционалната дъга на сюжета. Той очертава как историята е представена и се разгръща, включително ключови елементи от структурата от пет действия. Примерите за драматична структура, като моделите от три и пет действия, предоставят на писателите изпитани и верни рамки за създаване на завладяващи разкази, като същевременно позволяват място за творческа иновация.
Защо се използва структура от 5 действия?
Структурата от 5 действия е драматична структура, която обикновено се използва в разказването на истории, особено в пиеси и филми. Докато по-традиционната структура в продължение на много векове е била структурата от три действия (начало, среда и край), структурата от 5 действия предоставя по-подробен и нюансиран подход към разказването на истории. Ето някои причини, поради които се използва структурата от 5 действия:
Повишена сложност: Допълнителните действия позволяват повече сложност и дълбочина в развитието на сюжета и героите. Това може да бъде особено полезно за истории с множество подсюжети или сложни разкази.
Възходящо действие и кулминация: Структурата от 5 действия често включва отчетливо нарастващо действие, водещо до кулминацията, осигурявайки по-постепенно натрупване на напрежение и напрежение. Това може да засили емоционалното въздействие на историята.
Арки на персонажи: С повече актове има повече място за развитие на арки на герои. Героите могат да претърпят значителни промени, да се изправят пред предизвикателства и да изпитат растеж в хода на петте действия.
Контрол на темпото: Структурата от 5 действия позволява по-прецизен контрол върху темпото на историята. Всяко действие може да служи на определена цел и да допринесе за цялостния поток на разказа.