Грамофонът, известен също като фонограф или записващ плейър, е устройство, което се използва за възпроизвеждане на звук от дискове или цилиндри.
Грамофон, известен също като фонограф или записващ плейър, е устройство, което се използва за възпроизвеждане на звук. В Обединеното кралство грамофонът е търговска марка на фирмата "Грамофон". През 1910 г. терминът се счита за общ, което означава, че вече не е защитена търговска марка. Грамофонът се състои от грамофон, игла, рог и диск (или цилиндър). Дискът има жлеб, в който иглата приляга. Въпреки че браздата може да изглежда гладка, всъщност има малки отклонения назад и напред. Иглата е свързана с диафрагмата, която е свързана с рог. Диафрагмата създава звук, а рогът канализира звука, за да може да бъде чут.
Най-ранната версия на грамофона е изобретен от Томас Едисон през 1887 г. Едисон създава машина, която може да записва и възпроизвежда звук, използвайки цилиндри, покрити с калай фолио. Устройствата за ранно записване бяха само грамофони в обратен ред. Звукът, събран в рогата, накара иглата да вибрира, което би довело до малки отклонения във восъка. Емил Берлинър е патентовала система за записване на звуци на дискове, за разлика от цилиндрите. Това са първите звукови записи, които биха могли да бъдат масово произведени от основен рекорд.
Берлинер убеждава някои известни музиканти да записват музиката си, използвайки системата си, което увеличава популярността на неговата система. Неговите ранни дискове можеха да притежават максимум 3 минути музика и това е повлияло на дължината на поп песните днес. Преди дисковете си музиката беше само нещо, което можеше да се наслаждава на живо. Берлинър позволи на хората да притежават музиката за себе си.
След грамофонни дискове, магнитната лента е била открита като добър начин за записване на звук. От касетата идваха цифрови записи, използващи компактдискове и минидиск. Цифровите звукови файлове вече могат да се съхраняват на всеки компютър като MP3 файл. Тези звукови файлове могат да се споделят бързо и лесно по интернет. Съвременните стрийминг услуги са направили още по-лесно да слушате музика, без да се налага да притежавате копие от него. Виниловите записи наскоро бяха възобновени с някои диджеи и любители на музиката. Съвременните грамофони вече имат цифрови изходи, които могат да бъдат свързани с електронни усилватели и компютри, което може да увеличи силата на звука и да манипулира звука.
{Microdata type="HowTo" id="10070"}Грамофон е ранно устройство за възпроизвеждане на записан звук. Използва въртящ диск, наречен грамофонна плоча, и игла за четене на браздите и произвеждане на музика или реч.
Грамофон работи като върти диск, докато игла следва браздите. Вибрациите от браздите преминават през иглата и се усилват за създаване на звук.
Грамофон е изобретен от Емил Берлинер през 1887 година. Неговото изобретение подобри предходните устройства за записване на звук, като използва плоски дискове вместо цилиндри.
Основната разлика е, че грамофон възпроизвежда плоски дискове (записи), докато грамофонна машина използва цилиндри. Грамофонът стана по-популярен, тъй като дисковете са по-лесни за производство и съхранение.
Грамофон революционизира музиката, като направи възможно хората да слушат записан звук у дома. Помогна за популяризирането на музиканти и направи музиката по-достъпна в световен мащаб.