Радарът е съкращение за радиоразпръскване и разсейване. Това е система, разработена по време на Втората световна война, за измерване на разстоянието и скоростта на обектите, използващи радиовълни. Тя служи като система за ранно предупреждение, откривайки далечни вражески самолети, които по друг начин не могат да се открият с просто око.
Радарната система може да се използва за откриване на местоположението и скоростта на обекта. Системата работи с предавател, предавателна и приемна антена (понякога това са две отделни антени, но често само една ще се използва и за двете роли) и процесор. Първо, от радарната система се изпраща импулс от електромагнитно излъчване, обикновено радио или микровълни. Ако пулсът достигне солиден обект, той ще отрази обекта. Отразената вълна след това се детектира от приемащата антена и се обработва, давайки на потребителя информация за местоположението и скоростта на обекта.
Хайнрих Херц открива, че радиовълните могат да бъдат отразени от твърди предмети през 1886 г., а немският физик Кристиан Хюлсмайер е първият човек, който разработва система, която може да използва радиовълни за откриване на твърди предмети. През 1934 г. в началото на Втората световна война имаше слухове, че германците създават смъртен лъч. Робърт Алекс Уотсън-Ват бе помолен да проучи възможността за подобна идея. Той изчисли, че би било невъзможно да се създаде лъч, който да унищожи всичко, но го подтикна да мисли за други употреби за радиовълни. Той създаде първата работеща система за откриване, използваща радиовълни през 1935 г.
Тази система е била разпространена по британското крайбрежие, позволявайки на британската армия да предупреждава рано за всички входящи бомбардировки на врага. Смята се, че постиженията на Уотсън-Уотс са променили резултата от Втората световна война за съюзниците. Уотсън-Ват е рисуван през 1942 г. и получава Американския медал за заслуги през 1946 г. за работата си по радар. Терминът радар е създаден от американския военноморски флот през 1939 г. Радарните системи се използват по цял свят за редица цивилни и военни нужди.
Радар е система, която използва радиовълни за откриване и локализиране на обекти, като измерва времето, което отнема вълните да се върнат след сблъсък с нещо. Той работи чрез изпращане на импулси и приемане на ехота, което помага да се определи разстоянието, скоростта и посоката на обекта.
Радарът широко се използва за прогноза за времето, контрол на въздушното движение, измерване на скорост от полицията, морска навигация и дори в спорта за измерване на скоростта на топката. Способността му да прониква през мъгла, дъжд и тъмнина го прави важен в много области.
Радарната технология е разработена през 1930-те години от няколко изобретатели, но сър Робърт Уотсън-Уат е често признат за ключов пионер. Първите практични радарни системи са използвани по време на Втората световна война за военна защита.
Радарът използва радиовълни за откриване на обекти във въздуха или по земята, докато сонарът използва звукови вълни за откриване на обекти под вода. И двете технологии помагат за локализиране на обекти, но работят в различни среди.
Радарът може да открива обекти на дълги разстояния, работи при всякакви метеорологични условия и предоставя бърза, точна информация за движението и позицията. Тези предимства го правят важен за транспорта, сигурността и научните изследвания.