Развитие на Стоманата

Картинна Енциклопедия на Иновациите

Стоманата е сплав, изработена от желязо, въглерод и други елементи. Стоманата е евтина за производство и има висока якост на опън. Стоманата има много приложения, включително корабостроене, строителство и автомобили.

Стоманата е смес от главно желязо и въглерод, като се смесват различни количества други елементи. След алуминий желязото е вторият най-богат метал в земната кора. Чистото желязо може да бъде доста меко и лесно да се огъне. В чистото желязо атомите лесно се плъзгат един зад друг. Въглеродът действа като втвърдяващ агент и спира атомите на желязо да се движат толкова лесно. Стомана може да съдържа до 2,1% въглерод. Ако се добави повече въглерод, веществото е известно като чугун.

Стоманата се използва широко в историята. Най-ранната известна стоманодобивна промишленост идва от Анадола (съвременна Турция) през 1800 г. пр.н.е. Стомана се използва за създаване на оръжия, като мечове и копия, но също и инструменти. Векове по-късно, процесът на Бесмеер донесе нова ера на производството на стомана. Процесът Бесемер е патентован през 1856 г. от изобретателя на процесите, Хенри Бесемер. Този индустриален процес позволи масовото производство на стомана от стопена чугун и значително намали цената на производството на стомана.

За да се създаде неръждаема стомана, хром се добавя към стоманата. На повърхността се образува твърд оксид, който спира корозията. Неръждаемата стомана има много приложения, включително танкери за химикали, съдове за готвене и хирургически инструменти, тъй като може да се почисти и стерилизира с пара с намален риск от корозия.

Стоманата има широка гама приложения и се използва често при производството на сгради, кораби, коли, машини, оръжия, инструменти и домакински уреди. Големите сгради и структури, като стадиони и летища, често се строят с стоманен скелет. Стоманата е един от най-рециклираните материали в света, с глобален процент от 60%.