Определяне на персонификация Определение: когато авторът дава човешки характеристики на нечовешки обекти или абстрактни идеи.
Персонификация възниква, когато автор придава човешки качества на неодушевен предмет, животно, природна сила или абстрактна идея. Това е фигура на речта и може да се използва за опростяване или запознаване със сложен въпрос или идея или като пример за ирония в история. Персонификацията се използва най-често по отношение на абстрактна идея с емоции като любов, омраза и ревност, както и в природни явления като смърт, раждане и бури. Може да се използва и за хумористични цели, както в басните на Езоп, включително „Костенурката и заекът“. В тази история костенурката научава, че „бавно и стабилно печели състезанието“ срещу заека; междувременно егото на заека го кара да загуби надпреварата с бавното влечуго. Персонификацията обикновено се среща в поезията и художествената литература и може да бъде изключително полезна за обясняване на сложни теми на деца. Персонификацията може да се използва и за създаване на характеристики, които отразяват обстановка или настроение в дадена история, или за създаване на важен символ, като описанието на розовия храст, растящ извън вратата на затвора в Алената буква от Натаниел Хоторн.
Хей,
Котката и цигулка, Кравата скочи над луната;
Малкото куче се засмя
За да видите такъв спорт,
А ястието избяга с лъжицата.
Не забравяйте да проверите статията ни " Фигуративен език "!
Персонификация е литературно средство, при което човешки качества се приписват на животни, предмети или идеи. Тя помага на читателите да се свържат с неживи елементи, като ги прави по-ярки и по-реалистични.
За да преподавате персонификация, започнете с примери от разкази или поеми, след което помолете учениците да създадат изречения, при които придават човешки характеристики на обикновени предмети. Използвайте визуални материали и насърчавайте креативността за по-добро разбиране.
Персонификация добавя емоция, въображение и дълбочина към писането. Тя помага на читателите да визуализират сцени и да се свържат по-смислено с идеи или обекти.
Примери за персонификация: "Вятърът шепнеше сред дърветата," и "Будилникът крещеше, за да се събудя." Тези примери показват как неживи неща действат като хора.
Персонификация придава човешки характеристики на неживи предмети, докато метафора сравнява директно две несвързани неща. Например, персонификация: "Слънцето се усмихна." Метафора: "Времето е крадец."