Определяне на персонификация Определение: когато авторът дава човешки характеристики на нечовешки обекти или абстрактни идеи.
Персонификация възниква, когато автор придава човешки качества на неодушевен предмет, животно, природна сила или абстрактна идея. Това е фигура на речта и може да се използва за опростяване или запознаване със сложен въпрос или идея или като пример за ирония в история. Персонификацията се използва най-често по отношение на абстрактна идея с емоции като любов, омраза и ревност, както и в природни явления като смърт, раждане и бури. Може да се използва и за хумористични цели, както в басните на Езоп, включително „Костенурката и заекът“. В тази история костенурката научава, че „бавно и стабилно печели състезанието“ срещу заека; междувременно егото на заека го кара да загуби надпреварата с бавното влечуго. Персонификацията обикновено се среща в поезията и художествената литература и може да бъде изключително полезна за обясняване на сложни теми на деца. Персонификацията може да се използва и за създаване на характеристики, които отразяват обстановка или настроение в дадена история, или за създаване на важен символ, като описанието на розовия храст, растящ извън вратата на затвора в Алената буква от Натаниел Хоторн.
Хей,
Котката и цигулка, Кравата скочи над луната;
Малкото куче се засмя
За да видите такъв спорт,
А ястието избяга с лъжицата.
Не забравяйте да проверите статията ни " Фигуративен език "!