Кибертормозът и словесният тормоз звучат различно. Това, което се казва онлайн, никога не би било казано на глас, особено в лицето на жертвата. Има много допринасящи фактори за тази разлика, включително това, че не се виждате, докато пишете, отнема някаква възприемана вина на хулигана. Може би побойникът се чувства като това, което говорят или правят, не е голяма работа. Те може да не признаят никакви последици за своите действия. Също така, не виждането на щетите от думите ви също може да отнеме въздействието на казаното. Когато изпращат текстови съобщения, публикуват в социални медии и т.н., хулиганите могат да почувстват моментално удовлетворение от нападение на други хора. Това са важни понятия, които тийнейджърите разбират, докато използват технологията. Тази дейност ще им помогне да открият тези идеи.
В тази дейност студентите ще илюстрират сценарий на кибертормоз и словесни тормози и ще обяснят защо е по-лесно да изберете една над друга. Това също ще осигури перфектен дискусионен стартер за клас. Попитайте студентите отворени въпроси от рода на: бихте ли подрязали някого в реда на хранителния магазин? Всички студенти трябва да кажат „не“. След това ги попитайте защо хората в колите се отрязват взаимно тогава? Ученикът обикновено изброява причини като, те не могат да видят лицето ви и т.н. Накрая ги попитайте, правят ли тези причини и кибертормоза по-лесен?
(Тези инструкции са напълно адаптивни. След като щракнете върху „Копиране на дейност“, актуализирайте инструкциите в раздела „Редактиране“ на заданието.)
Ще създавате и анализирате ситуации на кибертормоз и вербални тормозове.
Насочете учениците да създадат класна дигитална гражданска декларация, която насърчава доброта, съчувствие и отговорност онлайн. Тази дейност помага за развитие на положителна култура в класа и напомня на учениците да мислят преди да публикуват или коментират. Показвайте декларацията във физическата или виртуалната класна стая и я преглеждайте редовно.
Поканете учениците да споделят хипотетични дигитални взаимодействия (и положителни, и отрицателни) в малки групи. Обсъдете как думите могат да бъдат интерпретирани различно онлайн и какъв възможен въздействие може да има върху получателите. Това насърчава критическо мислене за онлайн поведението и развива съпричастност.
Демонстрирайте как да отговаряте на груби онлайн съобщения с уверен, уважителен език. Позволете на учениците да играят роли в различни сценарии, практикувайки как да се справят с кибертормоза или да разсейват напрегнати ситуации. Това изгражда самочувствие и практически умения за реални онлайн взаимодействия.
Обяснете как учениците могат да безопасно докладват случаи на кибертормоз, независимо дали са свидетели или са ги преживели. Очертайте стъпките и уверете учениците, че търсенето на помощ винаги е добре. Предоставете печатни или дигитални ръководства за лесна справка.
Кибер тормозът се случва онлайн или чрез цифрови устройства, често анонимно, докато вербалното тормоз се случва лице в лице. Липсата на физическо присъствие и визуални сигнали при кибер тормоза може да го направи по-малко лично, но е също толкова вредно.
Хората могат да казват по-остри неща онлайн, защото не виждат реакцията на жертвата, чувстват се по-малко отговорни и често действат анонимно. Тази дигитална дистанция намалява емпатията и възприеманите последствия.
Използвайте ролева игра или анализ на сценарии, където учениците сравняват онлайн и личен тормоз, обсъждат мотивите и емоционалните въздействия. Това помага на учениците да открият ключовите разлики и да развият емпатия.
Започнете с въпроси като, „Щяхте ли да кажете това на някого лице в лице?“ или използвайте аналогии като влизане напред в опашката спрямо изпреварване в трафика. Тези въпроси помагат на учениците да разберат защо онлайн поведението често се различава от реалното.
Насърчете учениците да създадат и анализират примери за кибер тормоз и вербално тормоз, след което да обяснят защо онлайн коментарите могат да бъдат по-остри. Тази практически ориентирана активност насърчава размисъл и дискусия в класа.