Повечето ученически бизнес идеи започват с продукт („хайде да продаваме слайм!“). Истинските предприемачи започват с проблем: някой някъде е раздразнен, губи време или губи пари. В тази дейност учениците създават сценарна дъска за един реален проблем, който са видели, за хората, които го имат, и за това защо днешните начини да се справят с него не стигат. Това е основата на всички останали дейности в ръководството: ясният проблем прави профила на клиента, представянето и бизнес плана много по-лесни.
Сценарната дъска следва първите две клетки от схемата „Продукт → Решение → Полза“ от нашата статия Как да създадете асансьорна реч: покажете човека с проблема, после добавете първото „но“ – причината съществуващите решения да не работят. Ученик, който не може да обясни своето „но“, обикновено още няма бизнес, а да разбере това сега е победа, не провал.
| КЛЕТКА | КАКВО ПОКАЗВАТ УЧЕНИЦИТЕ | ПРИМЕР: TAGBACK |
|---|---|---|
| 1. Кой има проблема | Човекът, възрастта и ситуацията му. | Джордан е в седми клас, с физическо, оркестър и математика в един ден, а носи бутилка, суитшърт и калкулатор. |
| 2. Моментът на проблема | Точният момент, в който проблемът боли. | След физическо суитшъртът на Джордан го няма. Вторият за годината, а родителите на Джордан не са доволни. |
| 3. Как се справят днес | Какво правят хората сега, за да го решат. | Пишат имената си с маркер (избледнява) или ровят в изгубените вещи (планина суитшърти без имена). |
| 4. Първото „но“ | Защо днешното решение не стига. | НО никой не може да върне вещ, ако не знае чия е, а канцеларията не може да извика име, което го няма. |
| 5. Колко е голям? | Доказателства от поне петима души: колко имат проблема и колко често. | 8 от 10 съученици са загубили нещо този срок; училището дарява два коша дрехи всеки юни. |
| 6. Описание на проблема | Едно изречение: [кой] трябва да може да [направи какво], защото [защо]. | Учениците имат нужда от начин да си връщат изгубеното, защото вещите без имена не намират собствениците си. |
(Тези инструкции са напълно адаптивни. След като щракнете върху „Копиране на дейност“, актуализирайте инструкциите в раздела „Редактиране“ на заданието.)
Създай сценарна дъска, която показва реален проблем, който си струва да се реши.
Добавете дейността в таблото на учителя и създайте задание от шаблона с шест клетки. За 6–8 клас съкратете шаблона до версията с три клетки, преди учениците да го отворят.
Нека учениците изброят десет неща, които са дразнили тях, семейството им или училището тази седмица, после оградят проблемите, които имат повече хора. Екипите избират проблема, с който ще работят през целия модул.
Учениците натискат „Използвай този шаблон“ и показват човека, момента на проблема, как се справят хората днес, първото „но“ и описанието на проблема, като използват изгубения суитшърт на Джордан за пример.
Като домашна работа учениците питат поне петима души за проблема и добавят наученото, например колко хора го имат и колко често, преди да предадат.
Отворете всяка работа от таблото си и проверете за конкретен човек, конкретен момент и истинска причина днешните решения да не работят. Коментирайте неясните описания на проблеми.
Покажете сценарните дъски в режим на презентация и нека всеки екип прочете описанието на проблема си. Съучениците гласуват за решаването на кои проблеми биха платили.
Оценете всяка от шестте клетки с 0–2 точки, общо 12 точки: 0, ако липсва, 1, ако е неясна, 2, ако е конкретна. Обърнете най-голямо внимание на клетки 4 и 6. Силното първо „но“ обяснява защо днешните решения не работят, като довода на TagBack, че суитшъртите без имена никога не намират собствениците си. „На хората им е скучно“ получава най-много 1, защото не назовава нито човек, нито момент.
Планирайте един час от 45 минути плюс около 10 минути домашна работа. Отделете десет минути за загрявката със списъка с дразнители, пет за избор на общ проблем, а останалото за клетки 1–4 и 6. Клетка 5 изисква отговори от поне петима души, затова учениците я завършват, след като разпитат съученици или близки, както екипът на TagBack попита десет съученици за изгубени вещи.
Прогимназистите могат да използват версията с три клетки: кой има проблема, моментът на проблема и първото „но“. Изчезналият суитшърт на Джордан е близък пример за тази възраст. Гимназистите и учениците в DECA и FBLA запазват всичките шест клетки, подкрепят клетка 5 с кратка анкета и преценяват колко хора в града им имат проблема.
Нека учениците първо разкажат проблема визуално; сцените и героите предават смисъла преди речника. Дайте рамката „[Кой] трябва да може да [направи какво], защото [защо]“ и я покажете с описанието на проблема на TagBack. Позволете списъкът с дразнители да е на родния език и сформирайте двойки, в които единият задава въпросите за клетка 5, а другият записва отговорите.
Нека екипите прочетат на глас само описанията на проблемите си, а съучениците гласуват за решаването на кой проблем биха платили. После попитайте: това проблем ли е, или прикрит продукт? Кой друг го има? Дали на родителя на Джордан би му пукало толкова, колкото на Джордан? Учениците, които не могат да обяснят своето „но“, трябва да изберат нов проблем сега, а не по-късно.